След няколко години един млад норвежки учен на имe Ян Бьоме, ще публикува статия в National Geographic. Целта на статията ще бъде да алармира световната общественост за настъпилата вече, според него, екологична катастрофа в района на Мексиканския залив. Ще бъдат изброени някои от очевидните факти: сюнгерите по крайбрежието на Централна Флорида, срещащи се съвсем доскоро в изобилие и даващи поминък на цели градове, са изчезнали напълно. От многобройните пасажи атлантически тарпон също не е останало нищо. Температурата на водата в района се е повишила трайно, дотолкова, че дори топлолюбивите морски крави са били принудени да мигрират далеч на север. В тяхното поведение се наблюдавали странни и необясними промени. Познати като миролюбиви и дружелюбни към хората създания, морските крави започвали да проявяват необичайна раздразнителност и в редица случаи – агресия, стигаща до жестокост. Най-сензационно обаче в статията на Бьоме, това, което ще разбуни духовете и ще разпали невиждан от десителетия скандал в научните среди, ще бъде неговото твърдение, че в района на Мексиканския залив се е появил нов, непознат досега за науката морски обитател. Бьоме ще се позове на очевидци – десетина души, предимно мексиканци, работници на нефтена платформа.
Мексиканците, без капчица съмнение, ще твърдят, че в една ясна лунна нощ са забелязали на не повече от петстотин метра разстояние чудовище, надхвърлящо по размери кит. То имало сферична форма и се движeло бързо. Било в компанията на няколко десетки морски крави, които издавали пронизителни писъци и се движели покрай него, като ескорт. Бьоме ще изложи хипотезата, че това, което са наблюдавали работниците от нефтената платформа, е мутирал кит. Той ще заговори за множество подводни сметища, където десетилетия наред светът изхвърля радиоактивните си отпадъци. Последствията от това безотговорно отношение към природата тепърва предстоели. Според Бьоме, скоро подобни мутирали китове, а и други морски обитатели, щели да бъдат нещо съвсем обичайно. Въпреки че е биолог и отлично знае, че китът не е риба, Бьоме ще нарече морското чудовище Кръглата риба.
Следващите месеци Кръглата риба ще се превръне в най-популярното създание на всички времена. Нейната внезапна поява, невижданите до този момент размери, морфология, скорост на придвижване и апетит ще привличат като магнит всеки уважаващ себе си зоолог. Всички опити обаче да бъде уловена или интимно приближена Кръглата риба ще се провалят. Въпреки неуспеха, учените няма да се предадат. Едва ли не всеки един от тях ще се окаже със собствено мнение по въпроса и собствена теория, обясняваща как, откъде и защо се е появила Кръглата риба. Огромното разнообразие от мнения на практика ще показва пълното объркване. Учените няма да могат до достигнат до консенсус дори по следния основен въпрос: риба ли е в истинския смисъл на думата тя, или бозайник. Нещо повече, те няма да са единодушни дори в това, че Кръглата риба е гръбначно животно. Ще се появят изказвания, които ще твърдят, че тя е огромно мекотело, покрито с метална обвивка. Авторите на тези изказвания ще смятат, че тя е особен вид хидромедуза, обитаваща най-дълбоките места на океана. Те ще отбележат, че подобни същества – така наречените скифомедузи – са наблюдавани в древността, а Плиний е оставил точно тяхно описание. Гигантските скифомедузи от древносттта имали кръгло тяло с формата на камбана или диск, с радиална конструкция. Обикновено били разделени на осем части от четири перирадиуса и четири интеррадиуса. Най-едрите екземпляри достигали до 50 метра в диаметър. Синята светлина, която излъчвали нощем, се виждала на много мили, а също така и от голяма дълбочина, като меко сияние. Гигантските скифомедузи имали хиляди дълги, но много фини – като нишки – пипалца, съдържащи отровата, с която умъртвявали плячката си.
Тези пипалца не били забелязани при така наречената Кръгла риба просто защото никой досега не бил успял да види долната й страна – там където би трябвало да са нишковидните отровни израстъци. Колкото до златистите люспи, покриващи гърба на Кръглата риба, авторите ще твърдят, че те се дължат на продължаващо десетилетия (а може би и столетия) отлагане на златни частици от приземния пясъчен слой. Авторите ще припомнят, че у древните съществувала легенда, според която ако осолена скифомедуза се пусне в мина или друго място, тя щяла да привлече златото и така то можело да бъде извадено на повърхността. Естествено, древните обяснявали това с наличието на сили от магическо естество, но учените ще смятат, че всъщност се касае за процес, подобен на галванизацията. Що се отнася до мистериозното появяване на така наречената Кръгла риба, авторите ще изказжат мнение, че то е случайно – тези същества по принцип не напускали местообиталището си. Причината трябвало да се търси в множеството земетресения, разтърсващи света в последните години. Явно трусовете са били толкова силни, че са принудили гигантското мекотело да напусне вечния мрак на своето дълбинно убежище. Авторите ще направят интересен паралел с времената откогато датират описанията на гигантската скифомедуза и ще отбележат, че точно тогава в района на Средиземно море (за което несъмнено става дума в текстовете на Плиний) е съществувала мощна вулканична дейност.
Други зоолози също ще стигната до извода, че Кръглата риба е неизвестен на науката дълбоководен обитател, който е изплувал от непознатите и неизследвани територии на океанските падини вследствие на разрушителните земетресения. Те обаче няма да бъдат съгласни с твърдението, че става въпрос за гигантска скифомедуза. Според тях Кръглата риба си е риба в истинския смисъл на думата – студенокръвно гръбначно животно с нервна система от низш тип, еднокамерно сърце и хриле.
Трети, подкрепящи Бьоме, ще бъдат склонни да приемат, че странното морско същество е кит, може би финвал, който под въздействието на радиацията е претърпял промени. Тези учени ще посочат наличието на известни прилики между Кръглата риба и предшественика на съвременните китове – хищния кофосетус, живял преди около двайсет милиона години около бреговете на Северна Америка. Те ще предположат, че в резултат на радиацията се е случило нещо противоположно на естествената еволюция, в която хищният, изключително агресивен кофосетус се е превърнал в беззъб финвал. Под въздействие на радиацията в съвременния финвал са се активирали спящите с хилядолетия гени на кофосетуса и резултатът от това пробуждане е Кръглата риба – оживяло праисторическо чудовище.
Докато учените умували как да класифицират Кръглата риба и се карали помежду си за произхода й, тя съвсем нямало да бездейства. Напротив. Един въпрос – защо е мигрирала от топлите води около бреговете на Флорида към най-северните части на Атлантическия океан – ще получи отговор. Ще стане ясно, че основна причина за тази миграция е храната. Ще се окаже, че апетитът й е чудовищен. Любима плячка и предпочитана храна за нея ще станат най-едрите морски обитатели – всички видове китове и кашалоти, обитаващи студените води на северните райони. Почти ежедневно следящите я неотлъчно телевизионни камери ще улавят по някоя грандиозна битка, в която тя неизменно ще бъде победител. Лаком победител, защото няма да оставя нищичко от жертвите си на привлечените от кръвта акули. Нещо повече – тя в крайна сметка ще изяжда и тях, ако имат неблагоразумието да се доближат достатъчно близо до нея. Това поведение ще й спечели някои доста отблъскващи прякора – Месомелачката, Изрода от дълбините, Унищожителя, Обезселителя.
Неоюдейската църква на американските евреи ешкенази ще изкаже едно крайно песиместично, но интересно мнение по въпроса. Моше Екхарт, върховен равин на тази църква, която по-скоро е тайно сдружение на най-големите търговци на брилянти и други скъпоценни камъни, ще заявяви, че Краят на дните ни е близо. Появата на Кръглата риба е неоспоримо доказателство за предстоящата гибел на света – така ще мисли той. Нещо повече, позовавайки се на свещените еврейски книги равинът ще стигне до извода, че Кръглата риба не е нищо друго освен митичното чудовище Левиатан.
Според тези книги Яхве, върховният демиург, създал на петия ден от Сътворението огромно морско чудовище, което трябвало да бъде съхранено и запазено до края на света – тогава Бог щял да го разкъса и да раздаде месата му за храна на всички оцелели. В други текстове, например в сирийския “Откровения на Барух”, се твърдяло, че чудовищата дори са две – мъжко и женско. Яхве обаче убил женския Левиатан, осолил го и по този начин го запазил за Края. Мъжкият, кастриран, за да не се размножава, бил потопен в най-дълбоката бездна – да чака момента на предназначението си.
Подробно описание на Левиатан се намирало в Библията, “Книга на Йов”, глава 41: “…зъбите му са ужасни. Той се гордее с подредените си люспи, съединени като че ли запечатани. Едната допира до другата, така щото и въздух не може да влезе между тях. Прилепнали са една за друга, държат се помежду си, тъй щото не могат да се отделят. Когато киха блести светлина и очите му са като клепачите на Зората. Из устата му излизат запалени факли. И огнени искри изскачат. Из ноздрите му излиза дим като на възвряло гърне. Дишането му запаля въглища. И пламък излиза от устата му. Пластовете на месата му са слепени. Твърди са на него, не могат да се поклатят. Сърцето му е твърдо като камък, даже твърдо като долния воденичен камък. Когато става, силните се ужасяват, от страх се смайват. Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи – нито копие, нито остра стрела. За него желязото е плява, а медта гнило дърво. Камъните за него са като слама. И сопите са като слама. Той се присмива на копието, хвърлено срещу него. Прави бездната да ври като котел. Прави морето като варилница за миро. Оставя подир себе си светла диря, тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост. На Земята няма подобен нему, създаден да няма страх. Той оглежда отвисоко всяко нещо.”
Очевидно е, че Бог се гордеел със своето творение: “Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му, нито за хубавото му устройство. Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти? Кой може да отвори вратите на лицето му?” (Книга на Йов)
Ясно е, че никой нямало да успее, освен самият Яхве, когато му дойде времето: “В оня ден господен с лютия и великия, и якия си нож ще накажа Левиатана, бързия змей. Да, Левиатана, змея, който е в морето” – се казва в Книга на пророка Исайя, 27, 1.
Отново в Книга на Йов Яхве насмешливо питал: “Можеш ли да извадиш Левиатана с въдица или да пристегнеш езика му с въже? Можеш ли да туриш оглавник или да пробиеш челюстта му с кука? Ще отправи ли той към теб моления? Ще ти говори ли със сладки думи? Ще направи ли договор с теб, та да го вземеш за вечен слуга? Можеш ли да игреш с него като с птица? Или ще го вържеш ли за забава на момчетата си? Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Можеш ли прониза кожата му или главата с рибарско копие?” И строго предупреждавал: “Не прави това. Надеждата да го хване някой е напразна.”
Рави Моше ще е абсолютно убеден в злото, което носи Левиатан. Той ще припомни, че То, злото, ще тръгне именно от Север, защото общоприето е схващането за Севера като територия на дявола, неверниците и злите. Това схващане било изложено в много текстове.
Пророкът Йеремия, например, казвал в своята книга: “От Север ще избухне зло. Върху всички жители на тая Земя. Виждам котел, който възвира и лицето му е от Север.”
Подобно видение имал и пророк Иезекил: “Видях, ето, вихрушка идваше от Север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние. Посред облака се виждаше нещо наглед като светъл метал.”
Учителят Мишел Нострадамус (учен, лекар и астролог) също виждал в своите предсказания Антихриста като властелин на Севера.
Твърде интересно било това, което имало на Северния полюс и според благочестивия Адам Скотус. Той си представял една отвратителна змийска глава, от която излизали всички злини. От устата и носа й излизала мъгла с триадична природа – тройното невежество относно добро и зло, истинно и лъжливо, подходящо и неподходящо. Това е мъглата, казвал Адам Скотус, която в божественото видение на Иезекил идва от Север.
Рави Моше няма да оспорва библейските притчи, които твърдят, че Яхве ще убие Левиатан, за да нахрани оцелелите. Това обаче ще се случи чак когато чудовището затрие голяма част от човечеството, така ще смята той.
Въпросът е – кои ще оцелеят.
Защото Тя идва...
